Категория: стихи

Александыр Вутимски, "В селе Ашиклар"

Безмолвно горы в но`чи утопают.
И, в сутенях легки, нетопыри`
поверх деревьев тёмных пролетают.
А понизу покой полян царит.
Мне грудь он льёт волною тишины
и кротостью весеннею луны
идущей медленно путём небесным.
Люблю я этот час…
До наступленья вечера, пока
не пала ночь,
пусть приютит
он травы и деревья.

Луна в покое сумрачном взошла.
Задумчивый, далёкий горизонт.
Молчит природа. След
людской исчез. Следы, дела
людские сникли, не видны.
О, тихий час людской объемлет лес:
безмолвье кровель городка
средь сумрачного поля
сливается помалу с маревом небес...

перевод с болгарского Айдына Тарика


На Ашиклар

Безмълвно върховете потъмняват.
И прилепите в полумрака лек
над тъмните дървета прелетяват.
А долу е спокойното поле.
В гърдите ми нахлува тишината
и пролетната кротост на луната,
поела бавно пътя на небето.
Обичам този час. —
Преди да падне вечерта,
преди нощта
да приюти
тревите и дърветата.

Луната там в покой и здрач възлезнала.
Далечният, замислен хоризонт.
Природата мълчи.
Следата на човека е изчезнала.
Следата на човека не личи.
О, в този час на тишината
стрехите на безмълвното градче,
сред здрачното поле,
се сливат бавно в сянката на небесата...

Александър Вутимски
Обсудить у себя -1
Комментарии (0)
Чтобы комментировать надо зарегистрироваться или если вы уже регистрировались войти в свой аккаунт.