Вокруг трепещут солнце и лазурь.
И ветер— о, столь тёплый ветер
облизывает мокрые,
сиянием облитые деревья,
и блещущие, чёрные покровы
под чистым и бездонным небом.
Шумят в округе солнце и лазурь.

Блестят оконца вымытые светом.
Блестит стена в моём покое тихом.
А под стрехою воробьям неймётся,
встревоженным весёлым ветром; дети,
крича, играют во дворе.

О, этот тёплый, неспокойный ветер!
За плачем неба— в солнце,
просторны эти улицы, мокры!
Капель! Она
весну рождает в городе, слышна.

О, сколько бодрости, весна, весна,
и сколько новых, неспокойных сил
в спокойное ты сердце льёшь!
из одиночества пустого своего,
из комнатной тиши оледеневшей,
весна, я выйду— с ветром, солнцем— вниз
на вымокшие улицы, к тебе.

Днесь верю, верю в будущее мира!
Просторная весна, в своё я верю!
… Я среди молчливых, бледных тех людей,
которые шагами неспокойными гласят
вдоль тихой улицы— с надеждой новой
люди, тревожная весна,
я поборюсь опять!

Вокруг трепещут солнце и лазурь.
Деревья блещут,
окон чистота
лазурным светом наполняет мой
открытый, тихий ледяной покой.

перевод с болгарского Айдына Тарика


Пробуждане

Навън трептят и слънце, и лазур.
И вятърът— о, тоя топъл вятър —
облизва мокрите,
окъпани във свeтлина дървета
и блесналите, черни покриви
под чистото, бездънното небе.
— Шуми навън и слънце, и лазур.

Блестят избистрени стъклата.
Блестят стените в тихата ми стая.
А под стрехата разтревожени
цвърчат врабците под веселиа вятър
деца играят с викове навън.

О, тоя топъл, неспокоен вятър!
Изплакнатите в слънце
просторни мокри улици!
Капчуците!—
Със тях се ражда пролетта в града.

О, пролет, пролет, колко много бодрост
и колко нови, неспокойни сили
ти вливаш във спокойното сърце!
от безтревожната си самота,
от тишината в ледената стая
ще тръгна, пролет— с вятъра и слънцето
надолу из измокрените улици.

Днес вярвам, вярвам в бъдещето на света!
И в свойто бъдеще, просторна пролет!
— И между тия бледни, мълчаливи хора,
които пълнят улицата с неспокойни стъпки,
със тия хора
обнадеждени— пак —
тревожна пролет, ще се боря!

Навън трептят и слънце, и лазур.
Дърветата блестят,
и чистите стъкла
изпълват със лазурна светлина
разтворената ми, спокойна стая.

Александър Вутимски