Категория:
Стихи болгарских поэтов
...
Яна Язова, «На дне»
Намеренно страстно пиликают скрипки;
я молча спустила сквозную вуаль...
а взгляд, что напротив— горячий и липкий!
а скрипки по нотам роняют печаль.
Их страсть обжигает… их руки простёрты…
В уста мои пьяные впились уста...
Я дланями жаркими, алчными стёрта…
С улыбкою жалкой… а ночь ещё та.
Я утром едва подымаюсь с кровати.
Опухшие веки, отрыжка горчит...
Мой взгляд катафалком стыдящимся катит
на чистую свадьбу рассвета, в лучи.
Мой взгляд оробевший… Улыбка неладна.
Давно огонёк мой в сердечке утих.
Тяну к нему руку, реку ему хладно:
«Мы ночь скоротали. По таксе плати!»
Ночами страстно печалью играю.
Уснул огонёк мой в груди… поутих...
Я не увлекаюсь, когда изрекаю
над всеми, бездушно и хладно: «Плати!»
перевод с болгарского Айдына Тарика
В тинята
Нарочено страстно цигулките пеят,
разпуснах безмълвна прозирен воал...
и впитите в мене очи— те пак пламенеят!
Цигулките ронят безгласна печал.
Обжегва ги страст… и ръце се простират...
В уста ми се впиват пияни уста...
Горещи и алчни ме пръсти допират...
Усмихвам се жалко… Заглъхна нощта.
На пладне едва се от одъра вдигам.
Натегнали клепки, в устата горчи...
И с поглед забулен едва придостигам
пречистата радост на дневни лъчи.
Оглеждам се робко… Усмихвам се бледно.
Отдавна веч огънят в мен не гори.
Протягам ръце си и казвам му ледно:
«Нощта е изминала. Дай ми пари!»
И всяка нощ свяст и печал упоявам.
Отдавна спи огън в гърди… не гори...
И нищо не се сещам, когато пропявам
над всички бездушно и ледно: «Пари!»
Яна Язова
Обсудить у себя
0
Намеренно страстно пиликают скрипки;
я молча спустила сквозную вуаль...
а взгляд, что напротив— горячий и липкий!
а скрипки по нотам роняют печаль.
Их страсть обжигает… их руки простёрты…
В уста мои пьяные впились уста...
Я дланями жаркими, алчными стёрта…
С улыбкою жалкой… а ночь ещё та.
Я утром едва подымаюсь с кровати.
Опухшие веки, отрыжка горчит...
Мой взгляд катафалком стыдящимся катит
на чистую свадьбу рассвета, в лучи.
Мой взгляд оробевший… Улыбка неладна.
Давно огонёк мой в сердечке утих.
Тяну к нему руку, реку ему хладно:
«Мы ночь скоротали. По таксе плати!»
Ночами страстно печалью играю.
Уснул огонёк мой в груди… поутих...
Я не увлекаюсь, когда изрекаю
над всеми, бездушно и хладно: «Плати!»
перевод с болгарского Айдына Тарика
В тинята
Нарочено страстно цигулките пеят,
разпуснах безмълвна прозирен воал...
и впитите в мене очи— те пак пламенеят!
Цигулките ронят безгласна печал.
Обжегва ги страст… и ръце се простират...
В уста ми се впиват пияни уста...
Горещи и алчни ме пръсти допират...
Усмихвам се жалко… Заглъхна нощта.
На пладне едва се от одъра вдигам.
Натегнали клепки, в устата горчи...
И с поглед забулен едва придостигам
пречистата радост на дневни лъчи.
Оглеждам се робко… Усмихвам се бледно.
Отдавна веч огънят в мен не гори.
Протягам ръце си и казвам му ледно:
«Нощта е изминала. Дай ми пари!»
И всяка нощ свяст и печал упоявам.
Отдавна спи огън в гърди… не гори...
И нищо не се сещам, когато пропявам
над всички бездушно и ледно: «Пари!»
Яна Язова