...

Яна Язова, «На дне»

Намеренно страстно пиликают скрипки;
я молча спустила сквозную вуаль...
а взгляд, что напротив— горячий и липкий!
а скрипки по нотам роняют печаль.

Их страсть обжигает… их руки простёрты…
В уста мои пьяные впились уста...
Я дланями жаркими, алчными стёрта…
С улыбкою жалкой… а ночь ещё та.

Я утром едва подымаюсь с кровати.
Опухшие веки, отрыжка горчит...
Мой взгляд катафалком стыдящимся катит
на чистую свадьбу рассвета, в лучи.

Мой взгляд оробевший… Улыбка неладна.
Давно огонёк мой в сердечке утих.
Тяну к нему руку, реку ему хладно:
«Мы ночь скоротали. По таксе плати!»

Ночами страстно печалью играю.
Уснул огонёк мой в груди… поутих...
Я не увлекаюсь, когда изрекаю
над всеми, бездушно и хладно: «Плати!»

перевод с болгарского Айдына Тарика


В тинята

Нарочено страстно цигулките пеят,
разпуснах безмълвна прозирен воал...
и впитите в мене очи— те пак пламенеят!
Цигулките ронят безгласна печал.

Обжегва ги страст… и ръце се простират...
В уста ми се впиват пияни уста...
Горещи и алчни ме пръсти допират...
Усмихвам се жалко… Заглъхна нощта.

На пладне едва се от одъра вдигам.
Натегнали клепки, в устата горчи...
И с поглед забулен едва придостигам
пречистата радост на дневни лъчи.

Оглеждам се робко… Усмихвам се бледно.
Отдавна веч огънят в мен не гори.
Протягам ръце си и казвам му ледно:
«Нощта е изминала. Дай ми пари!»

И всяка нощ свяст и печал упоявам.
Отдавна спи огън в гърди… не гори...
И нищо не се сещам, когато пропявам
над всички бездушно и ледно: «Пари!»

Яна Язова
Обсудить у себя 0
Комментарии (0)
Чтобы комментировать надо зарегистрироваться или если вы уже регистрировались войти в свой аккаунт.