Категория:
Стихи болгарских поэтов
.
***
Прощай! И не зови! Не помни!
И дни свои не проклинай!
Лететь моей душе вороньей,
в судьбы отдельной скудный край.
Тебя не поняв, не греша
тебя бросаю я невинной,
какою в памяти старинной
хранит тебя моя душа
на рассекреченной указке
дня первой прелести и лжи.
Тебя не поняв, не тужу
по призабытой нашей сказке
утопшей в сумрачной волне
беспамятства недолюбви.
Лишь оклик в сердца глубине:
«Прощай! Не помни! Не зови!»
перевод с болгарского Айдына Тарика
***
Прощавай! Не зови! Не спомняй!
И не проклинай свойте дни!
Душата ми блуждай бездомна,
но свойта участ не вини.
Аз не разбирам, не греша
и отминавам пак безгрешна,
тъй както някога те срещна
безпаметната ми душа
в денят на първите съблазни,
в денят на първата лъжа.
Аз не разбирам, не тъжа
по нашия забравен празник,
угаснал в здрачните вълни
на всепрощаваща забрава.
О, чуй, душата ми звъни:
Не спомняй! Не зови! Прощавай!
Николай Лилиев
Обсудить у себя
0
Прощай! И не зови! Не помни!
И дни свои не проклинай!
Лететь моей душе вороньей,
в судьбы отдельной скудный край.
Тебя не поняв, не греша
тебя бросаю я невинной,
какою в памяти старинной
хранит тебя моя душа
на рассекреченной указке
дня первой прелести и лжи.
Тебя не поняв, не тужу
по призабытой нашей сказке
утопшей в сумрачной волне
беспамятства недолюбви.
Лишь оклик в сердца глубине:
«Прощай! Не помни! Не зови!»
перевод с болгарского Айдына Тарика
***
Прощавай! Не зови! Не спомняй!
И не проклинай свойте дни!
Душата ми блуждай бездомна,
но свойта участ не вини.
Аз не разбирам, не греша
и отминавам пак безгрешна,
тъй както някога те срещна
безпаметната ми душа
в денят на първите съблазни,
в денят на първата лъжа.
Аз не разбирам, не тъжа
по нашия забравен празник,
угаснал в здрачните вълни
на всепрощаваща забрава.
О, чуй, душата ми звъни:
Не спомняй! Не зови! Прощавай!
Николай Лилиев