...

Николай Лилиев, «Прибытие в порт»

Кровавый мак заката догорает,
слезами охорашивая волны
фиалкового моря.

Народ охвачен праздником, ликуя
он улицами весело течёт:
с востока яхт седмица прибывает.

Их согревают крайние лучи
утопленного в море солнца;
вечерняя звезда над ними бдит.

Утихшая вода их отражает,
над коей развевеются знамёна
всех радужных оттенков.

Он восторгом сказочным согреты,
и из пустыней дальних нам везут
рубины, янтари и перламутры.

Их маяка огни встречают
и дети шаловливые на пирсе,
и беззаботная их вера в чудеса.

Их принимает гвалт портовый;
их руки загорелые, тугие,
просоленные, якоря бросают.

И лес волшебный этих мачт
благоухает в присмерке вечернем
камедью экзотических пустынь.

перевод с болгарского Айдына Тарика


Залез в пристанището

На запад кървав мак пламти, догаря,
и сълзите му капят над водите
на теменуженото море.

Един народ прехласнат в своя празник
по улиците весело търчи:
от изток идат седем яхти.

Те греят от възторг и чудеса
и носят от далечните пустини
седеф и янтар, и рубин.

Посрещат ги огньовете на фара,
от вълнолома— палави деца
и тяхната безгрижна вяра.

Пристанищната врява ги приема,
закотвят ги коравите ръце
на обгорените моряци.

Огряват ги последните лъчи
на слънцето, удавено в морето,
вечерницата бди над тях.

Спокойната вода ги отразява,
над нея се развяват знамена
от всички багри на дъгата.

И в леката мъгла на вечерта
ухае тоя чуден лес от мачти
на екзотичност и смола.

Николай Лилиев
Обсудить у себя 0
Комментарии (0)
Чтобы комментировать надо зарегистрироваться или если вы уже регистрировались войти в свой аккаунт.