.
Атанас Далчев, «Носители рекламы»
Они слоняются в содоме
бесцельно, ставшие как вещи,
и даже образ свой зловещий
им невдомёк в привычной коме.
Они с унынием на минах
улыбки мира косят странно
и носят на костлявых спинах
меню каких-то ресторанов.
И странно так под этим небом,
которое огонь снедает,
смотреть, как (мысленно «а мне бы...»)
один плакат другой читает.
Народ, открой свой облик хищный
без слёз и ангельских замашек!
Стал братец наш оголодавший
ходячей тумбою афишной.
перевод с болгарского Айдына Тарика
Носачи на реклама
Те бродят в този град прокажен
без цел, превърнати на вещ,
и вече своя вид зловещ
самички не съзнават даже.
Със поглед тъп и образ впаднал
прекосват този свят засмян
и носят на гърба си —гладни —
меню на някой ресторан.
И как е странно под това
небе, изядено от пламък,
да виждаш (случва се това)
реклама да чете реклама.
Човечество, спри да въздишаш,
скрий лицемерните сълзи!
Човек не ни е брат, а зид,
на който се лепят афиши.
1934
Атанас Далчев