.

Атанас Далчев, «Носители рекламы»

Они слоняются в содоме
бесцельно, ставшие как вещи,
и даже образ свой зловещий
им невдомёк в привычной коме.

Они с унынием на минах
улыбки мира косят странно
и носят на костлявых спинах
меню каких-то ресторанов.

И странно так под этим небом,
которое огонь снедает,
смотреть, как (мысленно «а мне бы...»)
один плакат другой читает.

Народ, открой свой облик хищный
без слёз и ангельских замашек!
Стал братец наш оголодавший
ходячей тумбою афишной.

перевод с болгарского Айдына Тарика


Носачи на реклама

Те бродят в този град прокажен
без цел, превърнати на вещ,
и вече своя вид зловещ
самички не съзнават даже.

Със поглед тъп и образ впаднал
прекосват този свят засмян
и носят на гърба си —гладни —
меню на някой ресторан.

И как е странно под това
небе, изядено от пламък,
да виждаш (случва се това)
реклама да чете реклама.

Човечество, спри да въздишаш,
скрий лицемерните сълзи!
Човек не ни е брат, а зид,
на който се лепят афиши.

1934
Атанас Далчев

Обсудить у себя 1
Комментарии (0)
Чтобы комментировать надо зарегистрироваться или если вы уже регистрировались войти в свой аккаунт.