Категория:
Стихи болгарских поэтов
.
Николай Лилиев, «Тишина»
Послушай эту тишину,
когда на миг затихла буря
и ждёт последнюю волну,
пока она в бульверк гранитный
размечет пены седину!
И вот смолкает шум сердитый.
На побережье спят утробно,
и в небо улетает немо,
мечте несбыточной подобна,
незавершённая поэма.
перевод с болгарского Айдына Тарика
Тишина
Послушай тая тишина
на в миг затихналата буря,
преди последната вълна
да се разпръсне о гранита
на вълноломната стена!
Замлъква врявата сърдита.
Крайбрежието вече спят
и към небето се възема
като мечта по своя път
една несвършена поема.
Николай Лилиев
Обсудить у себя
0
Послушай эту тишину,
когда на миг затихла буря
и ждёт последнюю волну,
пока она в бульверк гранитный
размечет пены седину!
И вот смолкает шум сердитый.
На побережье спят утробно,
и в небо улетает немо,
мечте несбыточной подобна,
незавершённая поэма.
перевод с болгарского Айдына Тарика
Тишина
Послушай тая тишина
на в миг затихналата буря,
преди последната вълна
да се разпръсне о гранита
на вълноломната стена!
Замлъква врявата сърдита.
Крайбрежието вече спят
и към небето се възема
като мечта по своя път
една несвършена поема.
Николай Лилиев
