...

Атанас Далчев, «Камень»

Старость точит дуб, ветшают люди;
сутки прочь, года потери множат;
неизменный в праздники и будни,
камень, ты лежишь всё тот же.

Нет ни вен в тебе, ни жил, ни нервов,
ни греховной плоти человечьей.
Червие и совесть не пример нам
не грызут тебя и не калечат.

Ты не знаешь голода и жажды
что дают почин житейским бедам.
не грешишь, и не родишь однажды,
да и род твой каменный неведом.

Ты святой. Не оттого ли прежде
в юности пылающих веков
из гранита, мрамора в надежде
человек вытёсывал богов?

Кремень, битый мною, нераспятый,
истиной-огнём меня согрел:
мертвь одна и вечная, и свята;
всё живое гибнет во грехе.

перевод с болгарского Айдына Тарика


Камък

Остаряват хора и дървета;
падат дни, нощи, листа и дъжд;
неизменен в есента и летото,
камък, ти стоиш все същ!

Нямаш нито жили, нито нерви,
нямаш нашата злочеста плът.
Съвестта и хилядите червеи
никога не те гризат.

Ти не си изпитвал още жаждата
от която почват вси беди:
не грешиш ти никога: не раждаш,
пък и сам си нероден.

Ти си свят. Не затова ли некога
в огнените стари векове
от гранит и мрамор е човекът
ваял свойте богове?

Алена искра, от теб изтръгната,
камък, истината в теб прозрях:
вечно и свето е само мъртвото,
живото живее в грях.

1927
Атанас Далчев
Обсудить у себя 0
Комментарии (0)
Чтобы комментировать надо зарегистрироваться или если вы уже регистрировались войти в свой аккаунт.