Категория:
Стихи болгарских поэтов
...
Атанас Далчев, «Повесть»
Черны оконца эти на затворе,
чернеют затворённые ворота,
а на воротах весточка прибита:
«В Америку отправился хозяин»
Я сам такой, как он, хозяин дома,
где не живёт никто,
но никуда не съехал,
и ниоткуда не вернулся я.
Не выходил я из дому ни разу
и у меня гостили лишь минуты,
но много раз сады-леса желтели—
и я, наверно, не остался прежним.
Давно все книги прочтены-знакомы,
и все дороги памяти избиты,
и словно сотню лет я
беседую с портретами на стенах.
И день, и ночь, и день, и ночь годами
часы колышат солнце из металла.
Я в зеркало гляжу иной раз, чтобы
не быть всегда одним и одиноким.
А по стене едва сползают на пол
и догорают дни мои на досках:
без проблесков любви, без происшествий
так жизнь моя бесследно пропадает.
И словно я не жил здесь никогда,
и быт мой— злая сказка! Если кто-то
войдёт в мой дом, он никого не сыщет,
увидит только пыльные портреты,
коварное и праздное зерцало,
а на воротах листик пожелтевший:
«В Америку отправился хозяин».
перевод с болгарского Айдына Тарика
Повест
Прозорците— затворени и черни
и черна и затворена вратата,
а на вратата— листът със словата:
«Стопанинът замина за Америка.»
И аз съм сам стопанинът на къщата,
където не живее никой,
ала не съм аз заминавал никъде
и тук отникъде не съм се връщал.
Аз не излизам никога от къщи
и моите еднички гости са годините,
а много пъти пожълтяваха градините
и аз не съм навярно вече същият.
Отдавна всички книги са прочетени
и всички пътища на спомена са минати,
и ето сякаш сто години
как разговарям само със портретите.
И ден и нощ, и ден и нощ часовникът
люлее свойто слънце от метал.
Понякога аз се оглеждам в огледалото,
за да не бъда винаги самотен.
А по стената се изкачват бавно
и догоряват на потона дните ми:
без ни една любов, без ни едно събитие
животът ми безследно отминава.
И сякаш аз не съм живеел никога,
и зла измислица е мойто съществуване!
Ако случайно някой влезе в къщата,
там няма да намери никого;
ще види само прашните портрети,
коварното и празно огледало
и на вратата листът пожълтял:
«Стопанинът замина за Америка.»
1925
Атанас Далчев
Обсудить у себя
0
Черны оконца эти на затворе,
чернеют затворённые ворота,
а на воротах весточка прибита:
«В Америку отправился хозяин»
Я сам такой, как он, хозяин дома,
где не живёт никто,
но никуда не съехал,
и ниоткуда не вернулся я.
Не выходил я из дому ни разу
и у меня гостили лишь минуты,
но много раз сады-леса желтели—
и я, наверно, не остался прежним.
Давно все книги прочтены-знакомы,
и все дороги памяти избиты,
и словно сотню лет я
беседую с портретами на стенах.
И день, и ночь, и день, и ночь годами
часы колышат солнце из металла.
Я в зеркало гляжу иной раз, чтобы
не быть всегда одним и одиноким.
А по стене едва сползают на пол
и догорают дни мои на досках:
без проблесков любви, без происшествий
так жизнь моя бесследно пропадает.
И словно я не жил здесь никогда,
и быт мой— злая сказка! Если кто-то
войдёт в мой дом, он никого не сыщет,
увидит только пыльные портреты,
коварное и праздное зерцало,
а на воротах листик пожелтевший:
«В Америку отправился хозяин».
перевод с болгарского Айдына Тарика
Повест
Прозорците— затворени и черни
и черна и затворена вратата,
а на вратата— листът със словата:
«Стопанинът замина за Америка.»
И аз съм сам стопанинът на къщата,
където не живее никой,
ала не съм аз заминавал никъде
и тук отникъде не съм се връщал.
Аз не излизам никога от къщи
и моите еднички гости са годините,
а много пъти пожълтяваха градините
и аз не съм навярно вече същият.
Отдавна всички книги са прочетени
и всички пътища на спомена са минати,
и ето сякаш сто години
как разговарям само със портретите.
И ден и нощ, и ден и нощ часовникът
люлее свойто слънце от метал.
Понякога аз се оглеждам в огледалото,
за да не бъда винаги самотен.
А по стената се изкачват бавно
и догоряват на потона дните ми:
без ни една любов, без ни едно събитие
животът ми безследно отминава.
И сякаш аз не съм живеел никога,
и зла измислица е мойто съществуване!
Ако случайно някой влезе в къщата,
там няма да намери никого;
ще види само прашните портрети,
коварното и празно огледало
и на вратата листът пожълтял:
«Стопанинът замина за Америка.»
1925
Атанас Далчев
