Димитыр Подвырзачов, «Рождественский разговор»

— Отец, согласно Новому Завету
волхвам мигнула чу`дная звезда,
и те узнали первыми, что свету
отныне счастье будет навсегда?

—Да, сын, увы… И тотчас поспешили
к убогим яслям эти хитрецы,
чтоб счастье миру для себя зажилить
на всякий случай— где его концы?

Так и теперь. Гнездится свет на нервах,
жизнь тяжела, чел человеку враг;
волхвы опять всегда первее первых,
а правда в яслях, в общем, мрак…

перевод с болгарского Айдына Тарика

Коледен разговор

— Кажи ми, тате, как тъй е станало,
та, щом изгряла чудната звезда,
най-първо влъхвите видели и разбрали,
че ново щастие изгрява над света?

— Да, сине мой… И тозчас хитреците
избързали да се запишат там:
че кой знай щастие ще стигне ли за всите –
за всеки случай, помогни си сам.

И тъй до днес. Светът е все тъй в кърви,
животът – зло, човек човеку – враг,
и влъхвите са винаги най-първи,
и правдата е в ясли пак...

Димитър Подвързачов