Категория:
Стихи болгарских поэтов
Яна Язова, "Плоть"
Вериги всё звенят! Вериги всё звенят...
И крики за спиной— они зовут меня...
Оборочусь назад— за мной гремит весь ад.
Я гасну и молчу— ни огонька, ни дня.
И я одна вперёд иду своим путём
Свободная, без сил… Звонки вериги, чу.
Мне дикий шёпот вслед: «Куда, куда ползёт
тень эта вверх и вверх?!» — А я тащусь, молчу.
Земной наш пьяный ад в грехах смеётся, он
вдали, а за спиной моей вериги звон...
Ползу я в полный мрак, а шёпот кажет знак:
«Тут лишь кромешный ад, вернись к себе назад!»
Я обращаю взор и плачу: «Я бедна!
Луча б, но здесь лишь мрак, и там я ведь одна».
У оргий в глубине я занимаю страсть.
В крови грехи кричат. — В огне смолкаю я.
И вот, сюда из ада— сполохом средь но`чи
заня`лся буй-огонь— единственный мой лучик.
Поленница души… О, страсть моя, горит!
Вериги их суть плоть! Молчу и гасну я...
Вериги всё звенят! Вериги всё звенят...
И крики за спиной— они зовут меня...
Оборочусь назад— за мной гремит весь ад.
Там лучик полыхнул!— Молчу и пла`чу я.
перевод с болгарского Айдына Тарика
Плътта
Оковите дрънчат! Оковите дрънчат...
И викове след мен — и викове ечат...
Обръщам се назад — зад мен гърми цял ад.
Без огън, без лъча — аз гасна и мълча.
И пак напред сама аз тръгвам в своя път.
Свободна, но без мощ… Оковите звучат.
Див шепот ме следи: «Къде, къде пълзи
таз сянка по върха?!» — Аз кретам и мълча.
От земния ни ад дочувам смях навън —
пияните от грях… Зад мен оковен звън...
Аз пъпля в пълен мрак и този шепот пак:
«Тук има само ад, върни се наназад!»
Със плач обръщам взор: «Аз искам светлина!
Навсякъде е мрак, а там си ти сама».
На оргии в дола доземам аз страстта.
Крещи грехът в кръвта. — Аз пламвам и мълча.
И ето там, от ада — пламък всред нощта
Разгаря буен огън — едничка светлина.
Там— клада от души… Страстта, страстта гори!
Вериги им — плътта! — Аз гасна и мълча...
Оковите дрънчат! Оковите дрънчат.
И викове до мен — и викове ечат...
Обръщам се назад — зад мен гърми цял ад!...
Там пламна светлина! — Аз плача и мълча.
Яна Язова
Обсудить у себя
0
И крики за спиной— они зовут меня...
Оборочусь назад— за мной гремит весь ад.
Я гасну и молчу— ни огонька, ни дня.
И я одна вперёд иду своим путём
Свободная, без сил… Звонки вериги, чу.
Мне дикий шёпот вслед: «Куда, куда ползёт
тень эта вверх и вверх?!» — А я тащусь, молчу.
Земной наш пьяный ад в грехах смеётся, он
вдали, а за спиной моей вериги звон...
Ползу я в полный мрак, а шёпот кажет знак:
«Тут лишь кромешный ад, вернись к себе назад!»
Я обращаю взор и плачу: «Я бедна!
Луча б, но здесь лишь мрак, и там я ведь одна».
У оргий в глубине я занимаю страсть.
В крови грехи кричат. — В огне смолкаю я.
И вот, сюда из ада— сполохом средь но`чи
заня`лся буй-огонь— единственный мой лучик.
Поленница души… О, страсть моя, горит!
Вериги их суть плоть! Молчу и гасну я...
Вериги всё звенят! Вериги всё звенят...
И крики за спиной— они зовут меня...
Оборочусь назад— за мной гремит весь ад.
Там лучик полыхнул!— Молчу и пла`чу я.
перевод с болгарского Айдына Тарика
Плътта
Оковите дрънчат! Оковите дрънчат...
И викове след мен — и викове ечат...
Обръщам се назад — зад мен гърми цял ад.
Без огън, без лъча — аз гасна и мълча.
И пак напред сама аз тръгвам в своя път.
Свободна, но без мощ… Оковите звучат.
Див шепот ме следи: «Къде, къде пълзи
таз сянка по върха?!» — Аз кретам и мълча.
От земния ни ад дочувам смях навън —
пияните от грях… Зад мен оковен звън...
Аз пъпля в пълен мрак и този шепот пак:
«Тук има само ад, върни се наназад!»
Със плач обръщам взор: «Аз искам светлина!
Навсякъде е мрак, а там си ти сама».
На оргии в дола доземам аз страстта.
Крещи грехът в кръвта. — Аз пламвам и мълча.
И ето там, от ада — пламък всред нощта
Разгаря буен огън — едничка светлина.
Там— клада от души… Страстта, страстта гори!
Вериги им — плътта! — Аз гасна и мълча...
Оковите дрънчат! Оковите дрънчат.
И викове до мен — и викове ечат...
Обръщам се назад — зад мен гърми цял ад!...
Там пламна светлина! — Аз плача и мълча.
Яна Язова
