Категория:
Стихи болгарских поэтов
***
***
Зачем чудесным даром я томим,
пред каждым взглядом душу отворяю
и жертвою ненужной догораю
пред вечным алтарём любви;
на сердце саду нежному цвести
надежд, восторгов одиноких, прежде
его весну глаза дурные смежат,
измены на земном пути?
Зачем даны мне колкие лучи,
что, озарив меня несносным блеском,
отверзнут после морок забытья,
где утихает дней моих почин,
разбуженный обыденнейшим треском
земного, в коем исчезаю я?
перевод с болгарского Айдына Тарика
Защо ми вдъхна...
Защо ми вдъхна тоя чуден дар,
пред всеки поглед сам да се разтварям,
като ненужна жертва да изграям
на любовта пред вечния олтар;
сърцето ми да бъде нежен съд
на цъфнали надежди и копнежи
и в своята самотност да бележи
измамите всред земния си път?
Защо ми даде тия светлини,
да ме обливат с острия си блясък
и да разкриват сънния захлас
на дните ми, отплиснали вълни,
събудени от делничния крясък
на земното, в което чезна аз?
Николай Лилиев
Обсудить у себя
1
Зачем чудесным даром я томим,
пред каждым взглядом душу отворяю
и жертвою ненужной догораю
пред вечным алтарём любви;
на сердце саду нежному цвести
надежд, восторгов одиноких, прежде
его весну глаза дурные смежат,
измены на земном пути?
Зачем даны мне колкие лучи,
что, озарив меня несносным блеском,
отверзнут после морок забытья,
где утихает дней моих почин,
разбуженный обыденнейшим треском
земного, в коем исчезаю я?
перевод с болгарского Айдына Тарика
Защо ми вдъхна...
Защо ми вдъхна тоя чуден дар,
пред всеки поглед сам да се разтварям,
като ненужна жертва да изграям
на любовта пред вечния олтар;
сърцето ми да бъде нежен съд
на цъфнали надежди и копнежи
и в своята самотност да бележи
измамите всред земния си път?
Защо ми даде тия светлини,
да ме обливат с острия си блясък
и да разкриват сънния захлас
на дните ми, отплиснали вълни,
събудени от делничния крясък
на земното, в което чезна аз?
Николай Лилиев
