Яна Язова, «Маска»

Года младые полня нежной лаской,
мне губы стон прорвал и стал улыбкой;
душа моя слилась с гримасой зыбкой —
и средь открытых я гуляла с маской.

В зеницах чистых— кто б отведал жути?—
мой век давно закис змеиным ядом;
спит зло моё— не покараю взглядом,
и дни свои былые не вернуть мне.

Я что ни ночь черчу обнову-маску,
и днём под нею страх свой укрываю,
и память тайно в сердце зарываю—
и кто я, уж не знаю, муча сказку.

И мыслю: старость век мой кончит таской,
а смерть придёт по дух мой одряхлевший?
Когда она сгребёт меня поспешно,
кого найдёт под распоследней маской?

перевод с болгарского Айдына Тарика


Маска

На първа младост при нежната ласка
на устни ми стонът в усмивка избликна;
душата ми свойта гримаса обикна —
всред всички открити — аз ходех със маска.

Чисти зениците — в тях никой не зърна
отдавна закърмена змийска отрова;
спи ми и злобата — не ще я отровя —
и дните си минали не мога да върна.

Но всяка нощ нова си маска чертая,
и денем под нея от страх се прикривам,
и спомена тайно в сърце си заривам —
и вече коя съм — самичка незная.

И мисля: към гроба ме старост затласка —
на моя дух грохнал дойде ли смъртта?
Когато за път ще ме вземе и тя —
кого ще намери под смъртната маска?

Яна Язова